airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
23.11.2010 г., 19:12 ч.

Днес ще се стопим... 

  Поезия » Любовна
888 0 12

 

          Днес облаците пак са полудели,

   дали не гонят снощния ни миг,

      във който сме един пред друг стопени

   и вятърът край нас пролазва тих...

             


 Днес слънцето изгряло е на пръсти...

      Свенливо занадничало при нас.

          Пробягва по лицата ни безсънни,

            а пулсът ни танцува афро-джаз.

             

      

                         Днес аз ще бъда твоята вселена...

                    всемирна ме нанасяш като фон.

                     На тази наша стъклена картина

                          червеното изпъква като стон.


   

    Днес нищото пред нас е нажежено

         в изпращане на нощните звезди,

       брояхме ги, но бяха твърде много,

            сънят остана буден да  брои.

      


              Днес ти си аз, а аз съм времето,

                  което ще застине като скреж

             по сутрешни прозорчени картини

                 въздъхнат, нестопен във грях копнеж.

                      


                          Днес миналото се черви от завист,

                              че  вече е отминал свършен миг,

                                  а утрото, изпепелено в сладост,

                             посрешнато в зора с любовен вик.  



           Днес ти си само бряг корабокрушенен,

                  по теб солена ще се разтопя,

            да слепна пръснатите ти секунди-време

              във вечност, сред която да стоя.    



                   Днес аз съм пясъчна коприна,

                     скроена по гърдите ти трептя,

                  и даже звукова вълна от мандолина

                    не трепка в тази моя честота.



            Днес ние ще сме онзи... неразбраният,

               заплетени из себе си със дъх,

                и той ще се разкрие някак в двама ни,

         ще бъде ясен "смисълът" със теб.

                                      

© Искра Радева Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • БЛАГОДАРЯ!!!
  • Хареса ми!!!
  • Най-после днес да прочета нещо наистина хубаво!!!!!!
  • “Какво е литературата?”, мъдрият Ролан отговаря:
    - Неизбежна поредица от принудителни вариации, т. е. хитрост.
    “Всеки писмен текст, допълва той, става литературна творба само когато може да изменя, при известни условия, първичното си послание, което може би е: обичам, страдам, съчувствам. Същността на литературата е свързана само и единствено с оригиналността на вторичното послание. В литературата, както и в частната комуникация, ако искаме да бъдем колкото е възможно по-малко “фалшиви”, трябва да бъдем колкото е възможно “по-оригинални” или с други думи по-непреки.”
    Това според мен е твоето постижение оригиналността на изказа. Браво!!!!
  • Много хубаво стихотворение!
    Поздрав!
  • днес слънцето изгряло е на пръсти...
    красиво докосват думите ти, Искра...
    прекрасно стихотворение...светъл поздрав за теб.
  • Розиии,Благодаря!
  • Върха! Това стихотворение го чуствам, като венеца на това, което си написала до момента.Поздрав!
  • Ники,благодаря много хубава песничка!
  • http://vbox7.com/play:bb84085b
    поздрав за този хубав стих
  • Наистина си великолепна!
    Не само днес...
  • Веси... ти си великолепна...
    Хубава вечер!
    http://www.youtube.com/watch?v=w441AglVuew&feature=player_embedded
    Поздравче и музика към текста.
Предложения
: ??:??