20.10.2006 г., 13:09

Дневник

927 0 11
Оживяват думите
   върху пожълтялата хартия
и се усмихват
   като току що разцъфнали цветя.
Танцуват във душата ми,
   превръщат спомени в магия.
Изживявам миналото
   след толкова години самота.

И на страниците
   на този опустял отдавна дневник
отново преживявам детските
   несбъднати мечти.
Обещания, изчезнали
   във времето безследно,
сега пораждат в мен
   закъснели тинейджърски сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно! Сега водя пети дневник и когато стана по-голяма ще те разбера напълно!!!Поздрав за теб: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=258282 Това е един мой стих за дневника... Надявам се да ти хареса! Имаш голям талант! Много ми хареса... Шест от мен и прегръдка!!!
  • Страхотно е.
  • Правете си хубави спомени!Понякога само те ни крепят.
  • Благодаря ви приятели!
    Доли,определено имаше усмивка,а може би и малко
    сълзи,но те определено бяха от радост.
    Спомените ни помагат да не забравяме кои сме
    всъщност.
    Прегръщам ви!
  • Хубаво е да се връщаме от време на време в спомените си!!!
    Много хубав стих, Сияна!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...