20.10.2006 г., 13:09

Дневник

929 0 11
Оживяват думите
   върху пожълтялата хартия
и се усмихват
   като току що разцъфнали цветя.
Танцуват във душата ми,
   превръщат спомени в магия.
Изживявам миналото
   след толкова години самота.

И на страниците
   на този опустял отдавна дневник
отново преживявам детските
   несбъднати мечти.
Обещания, изчезнали
   във времето безследно,
сега пораждат в мен
   закъснели тинейджърски сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно! Сега водя пети дневник и когато стана по-голяма ще те разбера напълно!!!Поздрав за теб: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=258282 Това е един мой стих за дневника... Надявам се да ти хареса! Имаш голям талант! Много ми хареса... Шест от мен и прегръдка!!!
  • Страхотно е.
  • Правете си хубави спомени!Понякога само те ни крепят.
  • Благодаря ви приятели!
    Доли,определено имаше усмивка,а може би и малко
    сълзи,но те определено бяха от радост.
    Спомените ни помагат да не забравяме кои сме
    всъщност.
    Прегръщам ви!
  • Хубаво е да се връщаме от време на време в спомените си!!!
    Много хубав стих, Сияна!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...