Oct 20, 2006, 1:09 PM

Дневник

  Poetry
939 0 11
Оживяват думите
   върху пожълтялата хартия
и се усмихват
   като току що разцъфнали цветя.
Танцуват във душата ми,
   превръщат спомени в магия.
Изживявам миналото
   след толкова години самота.

И на страниците
   на този опустял отдавна дневник
отново преживявам детските
   несбъднати мечти.
Обещания, изчезнали
   във времето безследно,
сега пораждат в мен
   закъснели тинейджърски сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно! Сега водя пети дневник и когато стана по-голяма ще те разбера напълно!!!Поздрав за теб: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=258282 Това е един мой стих за дневника... Надявам се да ти хареса! Имаш голям талант! Много ми хареса... Шест от мен и прегръдка!!!
  • Страхотно е.
  • Правете си хубави спомени!Понякога само те ни крепят.
  • Благодаря ви приятели!
    Доли,определено имаше усмивка,а може би и малко
    сълзи,но те определено бяха от радост.
    Спомените ни помагат да не забравяме кои сме
    всъщност.
    Прегръщам ви!
  • Хубаво е да се връщаме от време на време в спомените си!!!
    Много хубав стих, Сияна!!! Поздрави!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...