Дневник

Поезия

1K 0 7

И тази тетрадка

дето дращя на нея

вече я намразих

попила чрез мастилото

всички отражения

на мойта слабост...

толкова безлична

а необикновена е

скрила в страниците

прозаични

всичките ми страхове

Изписаните пожълтели листи

ту със ситен почерк-бисер

ту с нахвърлян грубо гняв

отразявал скътани провали

ревност болки или грях

Нямам сили да я смачкам

нито да я изгоря

толкова години тихомълком

сърцето ми е крила тя

Ще я подвържа здраво

ще я скрия от света

и няма няма утре да я вадя

не ми е нужна вече тя

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Barona38 (Ивайло Терзийски)

Не крий бисерите си, освен от...прасетата. Но на нас, твоите приятели, земляче, хвърляй и утре по някое, белким сме проблеснали и ние! Ваше Благородие

2009-05-28T21:33:04+03:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Това "няма няма" и на мен леко ми прозвуча като разкаянието на махмурлията сутрин който казва " Няма да пия повече"...до следващия път, ама не бъдете лошички, оставете ме поне за малко да си повярвам
Мерси, че се отбихте

2009-05-27T14:07:56+03:00
ananel (Нелиса)

Няма, няма...Повторението не винаги помага

2009-05-27T13:46:50+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Вики, не вярвам, че няма да я вадиш - така се заканваме, обаче толкова силно сме привързани към спомените....

2009-05-27T11:50:00+03:00
asizi (Nina Toshich)

много хубаво ! е, като я извадиш след години, ще ти се струва смешно писането в нея...

2009-05-27T09:21:17+03:00