Дневник

Poetry

1K 0 7

И тази тетрадка

дето дращя на нея

вече я намразих

попила чрез мастилото

всички отражения

на мойта слабост...

толкова безлична

а необикновена е

скрила в страниците

прозаични

всичките ми страхове

Изписаните пожълтели листи

ту със ситен почерк-бисер

ту с нахвърлян грубо гняв

отразявал скътани провали

ревност болки или грях

Нямам сили да я смачкам

нито да я изгоря

толкова години тихомълком

сърцето ми е крила тя

Ще я подвържа здраво

ще я скрия от света

и няма няма утре да я вадя

не ми е нужна вече тя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Barona38 (Ивайло Терзийски)

Не крий бисерите си, освен от...прасетата. Но на нас, твоите приятели, земляче, хвърляй и утре по някое, белким сме проблеснали и ние! Ваше Благородие

2009-05-28T21:33:04+03:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Това "няма няма" и на мен леко ми прозвуча като разкаянието на махмурлията сутрин който казва " Няма да пия повече"...до следващия път, ама не бъдете лошички, оставете ме поне за малко да си повярвам
Мерси, че се отбихте

2009-05-27T14:07:56+03:00
ananel (Нелиса)

Няма, няма...Повторението не винаги помага

2009-05-27T13:46:50+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Вики, не вярвам, че няма да я вадиш - така се заканваме, обаче толкова силно сме привързани към спомените....

2009-05-27T11:50:00+03:00
asizi (Nina Toshich)

много хубаво ! е, като я извадиш след години, ще ти се струва смешно писането в нея...

2009-05-27T09:21:17+03:00