24.06.2010 г., 12:30

Дните на Андреско Гарибалди

785 0 0

И целият, вледенен от кокали,
измъчван в светските беди,
дълбоко тук, душевни цокъли,
небето над тях, далечните звезди.
Изначална мраморна картина,
създания в нея, непокътнати,
всички сме в райската градина
и даже лебедите са замлъкнали.
Тук, долу в Мексико, е тихо,
пустеещи морета - самота!
Над нас е щастието велико,
а надолу - само тъмната страна.
Абстракция в езеро с метафори,
крила от вечност, своеобразия.
Скрит е там от консерватори
из трудните хълмове на Азия.
Печални нощи през хилядолетия
и полети в недостъпните планети,
то ни говори с междуметия,
сянка, даже две, до него слети.
И целият - вледенен на бучки,
покрит от злоба в амералди,
то се съдържа в нови случки
от дните на Андреско Гарибалди...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...