Люска (Люска Петрова)
49 129
19.01.2008 г., 21:33 ч.

ДНК 

  Поезия
626 0 8
 

Те са моето

смалено огледало.

Пухкави ръчички

обгръщат душата ми

като горещо одеqло.

По златистия мокет

на есента

 на "сляпа баба"

си играе любовта

и ме дарява с вечност.

От гозбата,

в която сме събрали

от моята и неговата ДНК,

кипи енергията

на извираща река,

в която се усмихват

моите очи и

неговите вежди

и по всичко си личат

нашите таланти,

но и нашите грешки.

Господ ни дари

със две огледала.

Те са моите

ефирни бляскави крила,

но и Сизифовият камък.

Те са моето бягство,

моят приказен замък,

от който ми идва

да се отрека.

Но можеш ли

да се разсърдиш

на своето си ДНК?

 

 

 

© Люска Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Имам щастието да ги познавам и огледалцата и оригиналите.Много ви обичам!
  • Интересно и хубаво!
  • Дезоксирибонуклеинова-та киселина и любовта малко трудно ми се връзват заедно..Но това съвсем на "прима виста"...
  • Приказен стих.
    с обич, Люска.
  • Качествена дизоксирибуноклеинова киселина

    Чудесен стих!!!
  • много хубаво стихотворение и интересна метафора с огледалцата :} браво!
  • "Господ ни дари
    със две огледала." - Да са ви здравички и щастливи, да ви радват!!!

    Прекрасен стих!
  • Да са ви живи и здрави ,тези две огледала на вашите ДНК!
    Интересен стих Люска!
Предложения
: ??:??