До дядо Коледа - закъсняло... - стих: от danisab (Ниела Вон)

danisab (Ниела Вон)
214 312

23.12.2007 г., 12:06 ч.

Поезия

429 0 2

Отдавна нямаше ги панделките,

опашките безропотно понесоха

пластове боя, наказана

да крие как годините нанесоха

стрес, чакане, сълзи,

обиди, мъки и раздели,

отрязани, по-малко да боли,

тежестта от безоки изневери.

Нямаше го детското лице,

сега поглеждаше се с неохота.

Красотата във въздишки кръстеше ръце

и събираше багажа си на безработна.

Какво остана - кой да чака?

Какво отиде си - кого да иска?

Не се заключваше, но плака,

че вече пенсионира се и риска.

На бюрото намери лист намачкан,

сълзите си отпрати, за да е четливо.

Преливаше животът й от неудачи,

как заслуги трупат се да е щастлива?

Писа кратко, но с трепет.

Светлина погали нежното й рамо.

"Дядо Коледа, голяма аз съм вече,

подаръци не ща, споделена обич само".

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.