Повика ме в света си, Февруари!
С десницата си снежно-мека
даде тон
и сред космически аплаузи
и фанфари
животът дъх ми даде
със мажорен обертон.
На тежките ми зими
край си, Февруари!
С левицата си
южен вятър ми донесе
в жълтите очи на минзухари
с най-чаканата птича песен.
И пак ме милваш, Февруари!
В прегръдката ти
още съм дете-
с дъх на ми-минорното кокиче
сгряло мръзнещите на света ръце.
От мен - Твоето момиче!
© Ангелина Стойчева Всички права запазени