24 февр. 2021 г., 06:15

До Февруари

894 2 3

Повика ме в света си, Февруари!

С десницата си снежно-мека 

даде тон

и сред космически аплаузи

и фанфари

животът дъх ми даде

със мажорен обертон.

На тежките ми зими 

край си, Февруари!

С левицата си

южен вятър ми донесе

в жълтите очи на минзухари 

с най-чаканата птича песен.

И пак ме милваш, Февруари!

В прегръдката ти 

още съм дете-

с дъх на ми-минорното кокиче

сгряло мръзнещите на света ръце.

 

От мен - Твоето момиче!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Миночка, от сърце ти благодаря, че ме посети и остави прекрасен коментар, който искрено ме зарадва. Благодаря!
  • Много хубаво пролетно настроение създава при прочита, радвам се за таланта ти!
  • Прекрасен стих, Ангелина! Лирично типизиране на февруари по много оригинален начин.

    "И пак ме милваш, Февруари!
    В прегръдката ти
    още съм дете-
    с дъх на ми-минорното кокиче
    сгряло мръзнещите на света ръце.

    От мен - Твоето момиче!"

    "С левицата си
    южен вятър ми донесе
    в жълтите очи на минзухари
    с най-чаканата птича песен."

    Красиви образи. Боготворя жълтите минзухари. Те са малки слънца!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....