18.01.2019 г., 3:39

До кога ще се въдят

1.3K 3 3

на Недялко Йорданов

 

Да осъдиш поет?

Ех, какво мъжество!

Значи имаш късмет

да отскубнеш перо.

После, да си го сложиш...

(Някой каза - отзад.)

За пари, ако можеш,

осъди адвокат.

Но, поет е престижно

и е лесно, нали?

В него често прииждат

непонятни вълни.

Той е смел и говори

истините болящи.

Няма в него подмоли,

има думи и дращи.

Всеки себе си вижда

с колко е драскотини.

Слеподушният трижди

с прокълнати години.

Осъдительо, как си?

Спиш ли вече спокойно?

С парите ли правиш

съвестта си, доволна?

Те ще свършат, а после?

Пак на лов за поет?

Жалко колко си бос,

колко жалък човек.

След години поетът,

ще е жив със словата,

а парите ти, светят

в кухостта на душата ти.

Плюя ти на акъла,

даже гняв ме обзема.

До кога ще се въдят

таквиз, като тебе?

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Недялко е не само голям поет, а и човек с будна съвест. Той е от тия, на които не им се удава да мълчат. Не съм в течение кой е осъдил него, спомням си, че простакът Славуца нападаше Недялко Недялков Йорданов, сина на Недялко Йорданов.
  • Къде си бил до сега,Валентине,толкова прекрасно пишеш!Та ти си цял Недялко Йорданов,ако някой ми чете стиховете ти и аз съм със затворени очи,ще помисля,че е той-същия ритъм и съвършенство!А за съдържанието тук-нямам думи!За сега прочетох още две стихотворения,а по-късно ще продължа.
  • Силно!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...