18 янв. 2019 г., 03:39

До кога ще се въдят

1.3K 3 3

на Недялко Йорданов

 

Да осъдиш поет?

Ех, какво мъжество!

Значи имаш късмет

да отскубнеш перо.

После, да си го сложиш...

(Някой каза - отзад.)

За пари, ако можеш,

осъди адвокат.

Но, поет е престижно

и е лесно, нали?

В него често прииждат

непонятни вълни.

Той е смел и говори

истините болящи.

Няма в него подмоли,

има думи и дращи.

Всеки себе си вижда

с колко е драскотини.

Слеподушният трижди

с прокълнати години.

Осъдительо, как си?

Спиш ли вече спокойно?

С парите ли правиш

съвестта си, доволна?

Те ще свършат, а после?

Пак на лов за поет?

Жалко колко си бос,

колко жалък човек.

След години поетът,

ще е жив със словата,

а парите ти, светят

в кухостта на душата ти.

Плюя ти на акъла,

даже гняв ме обзема.

До кога ще се въдят

таквиз, като тебе?

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Недялко е не само голям поет, а и човек с будна съвест. Той е от тия, на които не им се удава да мълчат. Не съм в течение кой е осъдил него, спомням си, че простакът Славуца нападаше Недялко Недялков Йорданов, сина на Недялко Йорданов.
  • Къде си бил до сега,Валентине,толкова прекрасно пишеш!Та ти си цял Недялко Йорданов,ако някой ми чете стиховете ти и аз съм със затворени очи,ще помисля,че е той-същия ритъм и съвършенство!А за съдържанието тук-нямам думи!За сега прочетох още две стихотворения,а по-късно ще продължа.
  • Силно!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...