9.04.2010 г., 8:40

До края

740 0 21

Търсих те

Измислях те

И те обичах

Във всеки цвят

Те аз обличах

Раздавах те

Създавах те

В мрака

В мъглата

Разпръсвах те

Със светлината

Във всяка дума

Даже и в сълзата

Намирах скрита

Добротата

Покрита

С Богородичен покров

Пропита от любов

Вървя не спирам

Даже да умирам

Ще те намеря

Ще те изживея

С последен дъх

Ще те изпея

Щом жива си в мен

Желая твоя плен

На теб

До края се отдавам

Любов 

С тебе жив оставам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ПЕТЯ-БЛАГОДАРЯ ТИ!!!ЩАСТЛИВ СЪМ ,за това че така ви действат мойте стихчета,за това че всички вие ми давате силата да пиша и да знам ,че всичко е ЛЮБОВ!!!ТОПЛИНКА !!!
  • Твоите стихове шумолят като поточе...при този стих бях дете и гледах баба как тъче губери в стана...Да се чудиш това от къде дойде Весел край на седмицата!
  • БЛАГОДАРЯ МАРИАНЧЕ!!!Желая ти любов такава да те възхищава и всичко да ти дава!!!ТОПЛИНКА ОТ МЕН!!!
  • До края...с любов в сърцето...Страхотно!
  • ВЕДРИНА,ПЕТЯ,ВОДОЛЕЙЧЕ,ВИКИ,ВИОЛЕТА,СТЕЛЕ,ГАЛИНА-СЪРДЕЧНИ ПОЗДРАВИ И МНОГО УСМИВКИ ЗА ВАС!!!ТОПЛИНКАААААААААААА!!!!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...