Търсих те
Измислях те
И те обичах
Във всеки цвят
Те аз обличах
Раздавах те
Създавах те
В мрака
В мъглата
Разпръсвах те
Със светлината
Във всяка дума
Даже и в сълзата
Намирах скрита
Добротата
Покрита
С Богородичен покров
Пропита от любов
Вървя не спирам
Даже да умирам
Ще те намеря
Ще те изживея
С последен дъх
Ще те изпея
Щом жива си в мен
Желая твоя плен
На теб
До края се отдавам
Любов
С тебе жив оставам
© Любомир Деничин All rights reserved.
Весел край на седмицата!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
