Търсих те
Измислях те
И те обичах
Във всеки цвят
Те аз обличах
Раздавах те
Създавах те
В мрака
В мъглата
Разпръсвах те
Със светлината
Във всяка дума
Даже и в сълзата
Намирах скрита
Добротата
Покрита
С Богородичен покров
Пропита от любов
Вървя не спирам
Даже да умирам
Ще те намеря
Ще те изживея
С последен дъх
Ще те изпея
Щом жива си в мен
Желая твоя плен
На теб
До края се отдавам
Любов
С тебе жив оставам
© Любомир Деничин All rights reserved.
Весел край на седмицата!
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
