До края на света
Кажи ми, Господи, защо така обичам я?
Защо реши да я дадеш на мен?
Нали с най-нежни думи аз наричам я,
а няма как да бъде моя нощ и ден...
Кажи защо? - нали душите ни са слети...
Нима Ти нямаш власт над любовта?!
Тъй както караш Слънцето да свети,
дари ми я, аз искам я сега...
Да бъде моя, да споделя дните ми,
да ме очаква все до пътната врата,
да грее красотата ù в очите ми...
Аз искам я... до края на света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
