6.11.2016 г., 18:06

До мама.

900 1 0

Мамо, по-свято на света от теб няма.
Искам да си все до мен,
като нежен бриз си остани,
като цвете красива ти бъди.

Щом се отвия,
ставаш и завиваш ме,
а щом се разболея,
бдиш над мен като звезда,
а аз все си мислех, че това е игра.

Сега разбирам какво е всичко това,
това си ти мамо,
при мен с обич си дошла.
Обичам те така неповторима,
загрижена и обичлива.

Как искам да съм дете
и в скута ти да бъда.
Мамо, бъди все така добра,
а аз ще те направя щастлива,
защото ти за мен си само една,
една единствена истинска жена.



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Едмона Нейчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...