23.02.2019 г., 22:56

До моето вътрешно Аз

925 1 0

 

Здравей!

Замислих  се  сега.

Време е да си поговорим.

Да загърбим тази самота.

Заслужава ли си цената?

Да плащаме грешките на друг.

Промяна няма, няма и да има.

Сами сме Ти и Аз.

Казваше ми, дори ме кореше.

Аз не вярвах.

Противих се! Борих се!

Не се вслушвах в съветите ти.

Обърнах ти гръб.

Затворих се в себе си.

И какво?

Опитвах се с годините

да преоткрия себе си.

Изправена пред себе си сега.

Търся теб

вътрешното ми Аз.

В моя свят сме само Ти и Аз.

Мълчиш- година- две.

Сърдиш ли се?

Може би имаш причина?

Бях непокорна и ще бъда.

Мое мило вътрешно Аз.

Моля те. Прости ми.

Не се сърди.

Нека бъдем заедно Аз и Ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...