До последния сигурен час
До последния сигурен час
На К.
До бездъх ме боли. Не престава.
Няма лек срещу тази тъга.
Ще ме стоплиш ли с полъх-жарава?
Имам нужда от него сега.
Колко студ изтърпях. И обида.
Колко тихи, горещи сълзи...
Все прошепвах на болката: "Стига!",
но сърцето не спря да кърви.
Ти ще бъдеш един срещу всички,
точно както се борих и аз.
Ще обичаш, ще бъдеш обичан...
Ще разменяш години за час.
Ще даряваш любов и утеха...
Ще ти връщат с усмивка добра
къс доверие - скъсана дреха
и заострена сабя в гърба.
До бездъх ще боли. Без да спира.
И без лек срещу тази тъга.
Вместо тънка и хладна рапира,
аз дарявам ти топла ръка.
Да се борим - дуел срещу всички.
Ти до мене, до тебе пък аз.
Във борбата за силно обичане
до последния сигурен час.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
