До последния сигурен час
До последния сигурен час
На К.
До бездъх ме боли. Не престава.
Няма лек срещу тази тъга.
Ще ме стоплиш ли с полъх-жарава?
Имам нужда от него сега.
Колко студ изтърпях. И обида.
Колко тихи, горещи сълзи...
Все прошепвах на болката: "Стига!",
но сърцето не спря да кърви.
Ти ще бъдеш един срещу всички,
точно както се борих и аз.
Ще обичаш, ще бъдеш обичан...
Ще разменяш години за час.
Ще даряваш любов и утеха...
Ще ти връщат с усмивка добра
къс доверие - скъсана дреха
и заострена сабя в гърба.
До бездъх ще боли. Без да спира.
И без лек срещу тази тъга.
Вместо тънка и хладна рапира,
аз дарявам ти топла ръка.
Да се борим - дуел срещу всички.
Ти до мене, до тебе пък аз.
Във борбата за силно обичане
до последния сигурен час.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Все права защищены
