До скоро...!
Дойде ти самотно,
тъй както се раждаме всички...
Погледна сиротно -
потърси по стара привичка,
да видиш, очите ми -
палави...
Огря ти - затопли,
но някак са тъжни птичките...
Със сумрачни вопли
огласяш вечер горичките...
Утихваш в косите ми –
чорлави...
Докосваш сърцето,
играеш си пак със спомени...
Поглеждам небето
и мечтите там заровени...
В съдбите ни препускаш -
пъргаво...
Щастливо-заето,
отново си пускаш корени...
Замайваш поети,
отваряш врати затворени...
И дните ни напускаш -
хубаво...
....
Лято...
До скоро...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Агапея Полис Всички права запазени
