До следващата зима
Като измръзнала птица,
само през зимата, през студовете
в любов ще се вричаш,
към мен ще протягаш ръцете…
Ще съм огън и покрив,
ще съм топла постеля,
ще съм нежност и порив
и чаша със вино, когато налея,
с последната лудост в сърцето
пролетта ще извикам.
Криле разпери, полети към небето…
До следващата зима.
само през зимата, през студовете
в любов ще се вричаш,
към мен ще протягаш ръцете…
Ще съм огън и покрив,
ще съм топла постеля,
ще съм нежност и порив
и чаша със вино, когато налея,
с последната лудост в сърцето
пролетта ще извикам.
Криле разпери, полети към небето…
До следващата зима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
