Погалвам лицето ти с поглед,
но не мога да те погаля с ръка.
Ако бях птица със полет,
щях до тебе да полетя.
На рамото ти ще бъда,
ще те обгърна с крила.
И само да можех,ще сбъдна
и най-смелата ти мечта.
Да, ще мога да те докосвам,
само ми позволи да мечтая.
Гледам очите ти и се омагьосвам -
да те прегърна как само желая.
Простичка е мечтата ми,
но изглежда недостижима.
Пак май заблуждавам сърцето си
че ще му дам не пролет,
а зима.
Ръцете ти силни, мъжествени
искам да събера във шепи
обгърни ме със тях ти божествено,
ако не - отрежи ми крилете.
© Стефка Александрова Всички права запазени