29.01.2011 г., 13:48

До теб

724 0 0

Погалвам лицето ти с поглед,

но не мога да те погаля с ръка.

Ако бях птица със полет,

щях до тебе да полетя.

 

На рамото ти ще бъда,

ще те обгърна с крила.

И само да можех,ще сбъдна

и най-смелата ти мечта.

 

Да, ще мога да те докосвам,

само ми позволи да мечтая.

Гледам очите ти и се омагьосвам -

да те прегърна как само желая.

 

Простичка е мечтата ми,

но изглежда недостижима.

Пак май заблуждавам сърцето си

че ще му дам не пролет,

а зима.

 

Ръцете ти силни, мъжествени

искам да събера във шепи

обгърни ме със тях ти божествено,

ако не - отрежи ми крилете.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...