До тебе
Вървя в мислите до тебе по стръмните пътеки.
Усещам как ухае на треви,
съзирам там високо вятър гони
любопитни облачета меки.
А слънцето улегнало при залез,
на лакти своя лик подпряло
с лъчите си те гали, гали...
по лицето бяло.
До теб съм и в нощта.
Уж гледам в небосвода, че звездите греят,
а виждам твоите красиви влюбени очи
все със усмивка блясък мерят.
И виждам още как високо над върха
мечтата ми се рее.
Тъй простичка е тя,
при мене да се върнеш на мига.
В душа ми сладък грозд от чувства зрее!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
