19.10.2010 г., 21:55

До Второ пришествие

661 0 1

Усеща се – неистински живеем

в изкуствен свят, просмукан от лъжи;

мълчим и теглим, за да оцелеем,

и късаме си нервите с вражди!

 

Болезнен свят, напомпил се с виагра,

надрусан с наркотични вещества,

от пиене докарал си подагра,

прехласващ се по луди същества!

 

Залъгваме се с мисълта, че можем,

а пък животът всеки ден кърви!

Прости ни прегрешенията, Боже...

спаси ни пак – дано ни провърви!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжен си и ти, Поете!
    А светът просто е... и такъв...
    Поздравления за силния, истинен стих!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...