19.11.2014 г., 7:33

Добре дошли

604 0 5

Добре дошли

Добре дошли сте пред вратата
и нали гостоприемен съм? Елате!
Ала недейте бърка изтривалката
с душата. Първо се събуйте пред вратата.
Че душата моя суетата не търпи,
калните обувки я гнетят.
Лицемерието, пошлостта стоят встрани,
за тях оставих тази изтривалка.
Много хора минаваха преди
със завистливи, недобри очи.
Уж за малко, уж напряко,
душата се превърна в изтривалка.
И ако вие сте от тия госпожи,
с усти пълни от интриги,
или пък сте от ония господа
с фалшива „честна дума“
Тогава какво да кажа аз?
Има ли какво да кажа?
Вие сте картина жалка.
Мястото ви не е пред вратата.
Простете, но допускам само боси,
 събули тази тежест, тези злоби.
И ако можете със тях да се простите,
е, добре сте ми дошли на гости!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.А. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че си вникнала в съдържанието!
  • Поздравления!Душата,особено на един поет не бива да е изтривалка за лицемерието,пошлостта,завистта и фалша!
  • септември, кое по - точно?
  • Бих се радвал да се обосновеш с аргументи!
  • Е това наистина ме впечатли!Личи си, че си го писал с душата си!Много е категорично, силно и решително, пълно с характер и искреност!
    "Добре дошли сте пред вратата
    и нали гостоприемен съм? Елате!
    Ала недейте бърка изтривалката
    с душата. Първо се събуйте пред вратата."- идеално казано!Някои хора така се държат с теб, че те карат да се чувстваш като едно употребено, използвано и нагрубено същество, което с нищо не е придизвикало тази лошотия, но въпрке това тя го е сполетяла!Идеално го разбирам това чувство!
    "Тогава какво да кажа аз?
    Има ли какво да кажа?
    Вие сте картина жалка."- абсолютно не си струва да казваш каквото и да е било на такива хора!Те наистина са просто една жалка картинка!Това е! Поздравявам те за стихотворението!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...