31.10.2013 г., 21:09

Добрите хора рано си отиват...

11.7K 1 0

Добрите хора рано си отиват...
И кратък е земният им път.
Сърцата в горчив конвулс се свиват,
когато за любим човек скърбят.

Боли, че няма да го видиш вече,
усмивката му няма да съзреш.
И само споменът остава вечен,
обвит в таен, мъничък копнеж,

че той ще идва тихо в съня ти,
ще топли с обич твоето сърце,
че няма сам да бъдеш в деня си -
над теб ще бъде с ангелски криле.

И теб ще пази в дните ти нелеки,
ще те напътства, когато си без път.
И, знай, че нежен повей щом усетиш,
това е той - прегръща те без плът!

Една звезда в небето ще засвети.
По-ярка ще я виждаш само ти.
И самотата щом скове сърцето -
вдигни очи - към нея погледни!

Тогава ще усетиш нова сила.
Ще знаеш, че в живота сам не си!
И винаги над тебе със закрила
и с нежност скъпият човек ще бди!

Добрите хора рано си отиват...
Жестоки са човешките съдби!
Сърцата спират и кръвта изстива,
но вечно живи ще са в нашите души!

Евелина Панева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евелина Панева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...