Добрите хора рано си отиват...
И кратък е земният им път.
Сърцата в горчив конвулс се свиват,
когато за любим човек скърбят.
Боли, че няма да го видиш вече,
усмивката му няма да съзреш.
И само споменът остава вечен,
обвит в таен, мъничък копнеж,
че той ще идва тихо в съня ти,
ще топли с обич твоето сърце,
че няма сам да бъдеш в деня си -
над теб ще бъде с ангелски криле.
И теб ще пази в дните ти нелеки,
ще те напътства, когато си без път.
И, знай, че нежен повей щом усетиш,
това е той - прегръща те без плът!
Една звезда в небето ще засвети.
По-ярка ще я виждаш само ти.
И самотата щом скове сърцето -
вдигни очи - към нея погледни!
Тогава ще усетиш нова сила.
Ще знаеш, че в живота сам не си!
И винаги над тебе със закрила
и с нежност скъпият човек ще бди!
Добрите хора рано си отиват...
Жестоки са човешките съдби!
Сърцата спират и кръвта изстива,
но вечно живи ще са в нашите души!
Евелина Панева
© Евелина Панева Всички права запазени