Добро е утрото:)
Очите ми са все загледани в небето
и все със птиците летят и реят се
във синьото и толкова безбрежно
на волното туптене на сърцето.
Със слънцето във утрото надбягвам се,
а то ми се усмихва през боровете,
в косите ми закичва от лъчите си,
потта избърсва от челото ми.
Две катерички се подгониха във клоните,
а по тревата зайчета подплашени.
Пресече пътя ми сърна и любопитна
загледа ме с очи красиви, влажни.
В такова утро дишам слънце, вятър.
Издишвам хиляди усмивки под небето.
Добро е утрото, денят е щедър.
Гората храни ми душата и сърцето.
И се превръщам в птица лекокрила,
която къпе се в омаята на пòлета.
Говоря си със храстите, цветята...
и слушам дишането на земята.
Каквото и да ми се случи после -
скандал, разочарование, или пък нещо друго,
ще помня колко усмихнато е слънцето,
и утрото добро е, и красиво...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
