Добро утро
На изгрева в окото се роди
и с босички крачета нейде хукна.
Светът отгоре топло поздрави,
по паяжинка след това се спусна.
Прошепна във стъклото ми "е-хей".
Аз в приказките сънни още бродя,
в които съм принцеса, а пък змей
ми подарява стъклени пантофки.
Промъкна се до мене крадешком,
в трапчинката на бузата ми скокна.
Ощипа леко спящия ми нос,
целуна миглите и сетне кротна.
Но тази кроткост трая само миг.
Ах, този слънчев лъч какъв е щурав...
Събуждам се със слънчеви очи,
прекрасен ден ще е с такова утро.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
