Добро утро, любими...
На В.
Добро утро, прошепвам в косите ти, мили,
и си тръгвам, тъй както съм дошла,
във косите аромата на дивите люляци,
утре вечер отново за теб ще донеса.
Свърши нашата нощ, сред звезди и жарава,
постлала за нас легло от горещо кадифе.
Разпиляваше със силните си мъжки длани,
косите ми огнени, в мрака със цвят на кафе.
Не тъгувай, любими, аз в дъха ти нашепвам,
нощите жежки и бурни са само за нас,
нашите желания пак ще се срещнат,
опиянени отново ще бъдем от нашата страст.
Само звездите ще видят, самотна луната
свидетел безмълвен ще бъде тоз час,
на стенания скрити, за тебе отплата,
на докосване - нежно и бавно в захлас.
Мека извивка на тялото, нежното очертание,
неповторимите меки черти,
ще докосваш с ръцете си, устните, тялото
и ще пиеш от мене наслада до зори.
Извор съм аз, на наслада, прохлада,
любовта шеметна, твоя, във летния ден,
ще потъваш във мен пак, и пак, и отново,
в моите тайни и мен, уморен...
И омаяна в нас се таи нощна вселена,
уханна нощта между мойте гърди,
капките страст ще попиваш във мене,
благодатни и с вкус на звезди ...
*******
Добро утро, любими ...
имай търпение...
пак ще настъпи нощта...
приласкал ме с любов,
като свое спасение,
извора вечен
попил на страстта...
В мрака твой на неясно мечтание,
като сянка на всички жени,
пак при тебе ще дойда, спотаена, в мълчание,
ще нося със себе си всички мечти...
Ще прошепна, любими... ще стена отново,
ще огъвам се в мъжката страст,
ще ридая, ще плача, от любов ще загубя дар слово,
силата ти вечна и мъжка, бездънно
ще попивам, ще пия в захлас...
Добро утро, прошепвам в косите ти, мили,
и си тръгвам, тъй както съм дошла,
във косите аромата на дивите люляци,
утре вечер отново за теб ще донеса.
Свърши нашата нощ, сред звезди и жарава,
постлала за нас легло от горещо кадифе.
Разпиляваше със силните си мъжки длани,
косите ми огнени, в мрака със цвят на кафе.
Не тъгувай, любими, аз в дъха ти нашепвам,
нощите жежки и бурни са само за нас,
нашите желания пак ще се срещнат,
опиянени отново ще бъдем от нашата страст.
Само звездите ще видят, самотна луната
свидетел безмълвен ще бъде тоз час,
на стенания скрити, за тебе отплата,
на докосване - нежно и бавно в захлас.
Мека извивка на тялото, нежното очертание,
неповторимите меки черти,
ще докосваш с ръцете си, устните, тялото
и ще пиеш от мене наслада до зори.
Извор съм аз, на наслада, прохлада,
любовта шеметна, твоя, във летния ден,
ще потъваш във мен пак, и пак, и отново,
в моите тайни и мен, уморен...
И омаяна в нас се таи нощна вселена,
уханна нощта между мойте гърди,
капките страст ще попиваш във мене,
благодатни и с вкус на звезди ...
*******
Добро утро, любими ...
имай търпение...
пак ще настъпи нощта...
приласкал ме с любов,
като свое спасение,
извора вечен
попил на страстта...
В мрака твой на неясно мечтание,
като сянка на всички жени,
пак при тебе ще дойда, спотаена, в мълчание,
ще нося със себе си всички мечти...
Ще прошепна, любими... ще стена отново,
ще огъвам се в мъжката страст,
ще ридая, ще плача, от любов ще загубя дар слово,
силата ти вечна и мъжка, бездънно
ще попивам, ще пия в захлас...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
