16.02.2010 г., 10:55 ч.

Дочаках те... 

  Поезия » Любовна
756 0 9

Дочаках те.

Свещицата гори.

От крехкия ù дъх запалвам нова.

Нощта си тръгва. Утрото зари.

Прозорецът разлива слънчев огън.

И ето те на пътната врата –

красив и уморен,

какъвто тръгна...

Ела, Любов, гребни живот от мен.

И утолявай тежка жад до дъно...

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам си, че си тук, Стела - че ме разбираш и усещаш! Благодаря ти, мила!
  • "Ела, Любов, гребни живот от мен.
    И утолявай тежка жад до дъно..." - страхотно казано!! Развълнува ме!
  • Благодаря ти, Ангел! Радвам се, че се отби. Хубав ден ти пожелавам, приятелю!
  • Много хубав стих!
    Поздрави, Людмила!
  • И не само нощта...
    Благодаря ти за човешкото и топло присъствие, Паула!
    Изпращам ти своите поздрави!!!
  • Нощта е пуста когато някой липсва!
    Много нежно и красиво! Поздрав!
  • Благодаря ти, Селвер! До нови срещи!
    ---
    Да, това невероятно чувство, което нося в себе си, ми прошепна - буква по буква... Благодаря ти, Веси! За мен е радост присъствието ти!
    ---
    Бих добавила, че е убийствено тъжен... без Някого. Написах стихотворението на един дъх, късно през нощта... Дано да съм успяла. Благодаря ти, че си тук, скъпа приятелко! Щастлив ден ти пожелавам, Марина! С обич!
  • Денят е тъжен без "Някого"!
    Този тъжно, мрачен ден със светлина обвит?!
    Нежно и лирично!!!
  • Хубаво е! Гори от любов!
Предложения
: ??:??