LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
21.12.2006 г., 11:42 ч.

Дочух мелодия 

  Поезия
842 0 13
четейки "Скъсани струни" от Ведрин




Дочух мелодия. Протяжно
зовеше името ми във нощта,
погледна ме прозорецът тъй жално,
че нещо в мене затрептя.

Чия ли ласка проси тази
мелодия - самотница в нощта?
Защо се спря пред мен така,че
да ми напомня минали неща?

Прегърнах моята китара
и с таз мелодия така
изпяхме тъжната балада
за раздялата и любовта.

Заплакаха звездите нежни,
заплака бледата луна,
а аз с мелодията тъжна
оттук нататък заживях.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много чувствен и красив стих! Браво!
  • Много тъжен стих......Но много ми харесва!
  • Здравейте Пети,Джейни и Кити!
    Лиричния герой на Ведрин е засвирил тъжна мелодия.Сигурна съм,че не само аз съм я чула....Благодаря ви за коментарите.
  • Роси, тъжна мелодия си дочула!!!
    Пожелавам ти мелодия, която да носи радост и любов!!!
    Поздрави
  • Тъжен, но красив стих!
    Поздрави, Роси!
  • Да можеше тази мелодия да не е тъжна...
    Но и така стихът е много хубав!
  • Благодаря на всички за коментарите!Валери,благодаря ти за поетичния текст,в чиито финал разгръщаш проблематичното състояние на страната ни,както и тревожното състояние на нашите сестри в Либия.Виждам,че този въпрос днес доста те вълнува.
  • Събудих се в този ранен час –
    нашепваха ми тихичко звездите:
    не техен, твой бе този нежен глас,
    говорещ ми за нас чрез съдбините.

    Разбрах, че ти в нощта ридаеш,
    събудила в сърцето си жената –
    може би на глас така гадаеш:
    къде ли съм без теб и без Луната.

    Замрях с една едничка дума
    под звуците, сега от тебе чути,
    но нямаме потребната ни сума,
    да върнем на обесници разплути.

    Изпратих северните ветрове
    да прелетят през сумрака вечерен
    и, укротили бесни светове,
    да ти дарят поздрава ми верен.

    Тъмнината повече не питам,
    но всяка нощ си казвам все:”Дано!”
    защото аз и днес на теб разчитам,
    че пазиш кълна на онуй зърно,

    с което блесна светлината
    в дните бурености – безчовечни:
    за хората да правим красотата,
    с усмивките й мили, вечни.

    До мен портретът мил сега лежи –
    защо си спомням онзи злобен скот,
    решил сърцето ти да натъжи,
    завиждайки на нашия живот?

    Със спомена за теб в тез минути
    проблясва источния небосвод
    и звуци, от сърцето ми дочути,
    изпращам като стража – във обход.

    Сънародници, осъдени на смърт –
    в страната други тънат в глад
    и този безпощаден, подъл кърт,
    изисква да постигна аз обрат!?
  • много е хубав стиха ти, Роси!
  • Хубав и тъжен стих!
  • Много тъжно...
    Поздрави, Роси!
  • Прекрасен стих, Роси!!!
    Поздрави!!!
  • Нежно тъгуване!
    Поздрав за стиха!
Предложения
: ??:??