LYCKI (Росица Петрова)
301 2085

Enviar mensage a usuario

¡Para poder enviar mensajes es necesario acceder a su cuenta!

Cerrar

Дочух мелодия 

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

• cvete21 (Цветелина Янкова)

  2007-08-27T15:50:19+03:00
  Много чувствен и красив стих! Браво!
• lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

  2006-12-24T01:11:18+02:00
  Много тъжен стих......Но много ми харесва!
• LYCKI (Росица Петрова)

  2006-12-22T01:07:10+02:00
  Здравейте Пети,Джейни и Кити!
  Лиричния герой на Ведрин е засвирил тъжна мелодия.Сигурна съм,че не само аз съм я чула....Благодаря ви за коментарите.
• kity (Людмила Нилсън)

  2006-12-22T00:59:22+02:00
  Роси, тъжна мелодия си дочула!!!
  Пожелавам ти мелодия, която да носи радост и любов!!!
  Поздрави
• petinka67 (Петя Кръстева)

  2006-12-21T21:27:07+02:00
  Тъжен, но красив стих!
  Поздрави, Роси!
• Djein_Ear (Евгения Тодорова)

  2006-12-21T19:49:23+02:00
  Да можеше тази мелодия да не е тъжна...
  Но и така стихът е много хубав!
• LYCKI (Росица Петрова)

  2006-12-21T17:45:11+02:00
  Благодаря на всички за коментарите!Валери,благодаря ти за поетичния текст,в чиито финал разгръщаш проблематичното състояние на страната ни,както и тревожното състояние на нашите сестри в Либия.Виждам,че този въпрос днес доста те вълнува.
• MOJSEI (Валери Рибаров)

  2006-12-21T14:58:50+02:00
  Събудих се в този ранен час –
  нашепваха ми тихичко звездите:
  не техен, твой бе този нежен глас,
  говорещ ми за нас чрез съдбините.
  
  Разбрах, че ти в нощта ридаеш,
  събудила в сърцето си жената –
  може би на глас така гадаеш:
  къде ли съм без теб и без Луната.
  
  Замрях с една едничка дума
  под звуците, сега от тебе чути,
  но нямаме потребната ни сума,
  да върнем на обесници разплути.
  
  Изпратих северните ветрове
  да прелетят през сумрака вечерен
  и, укротили бесни светове,
  да ти дарят поздрава ми верен.
  
  Тъмнината повече не питам,
  но всяка нощ си казвам все:”Дано!”
  защото аз и днес на теб разчитам,
  че пазиш кълна на онуй зърно,
  
  с което блесна светлината
  в дните бурености – безчовечни:
  за хората да правим красотата,
  с усмивките й мили, вечни.
  
  До мен портретът мил сега лежи –
  защо си спомням онзи злобен скот,
  решил сърцето ти да натъжи,
  завиждайки на нашия живот?
  
  Със спомена за теб в тез минути
  проблясва источния небосвод
  и звуци, от сърцето ми дочути,
  изпращам като стража – във обход.
  
  Сънародници, осъдени на смърт –
  в страната други тънат в глад
  и този безпощаден, подъл кърт,
  изисква да постигна аз обрат!?
  
• изречена (Мая Попова)

  2006-12-21T14:12:02+02:00
  много е хубав стиха ти, Роси!
• Логична (Диана Борисова)

  2006-12-21T13:10:08+02:00
  Хубав и тъжен стих!
• Белоснежка (Гергана Шутева)

  2006-12-21T12:38:05+02:00
  Много тъжно...
  Поздрави, Роси!
• Романтик (Христо Костов)

  2006-12-21T12:24:54+02:00
  Прекрасен стих, Роси!!!
  Поздрави!!!
• Laska (Ласка Александрова)

  2006-12-21T12:19:28+02:00
  Нежно тъгуване!
  Поздрав за стиха!