Деница (Деница Ангелова)
99 219
30.09.2021 г., 19:33 ч.

Додето погледът ми стига 

  Поезия
1264 1 6

Додето погледът ми стига

трептят пшеничени вълни.

Зад тях Балкана се издига

до необятни висини.

 

А слънцето, лъчи простряло,

зад облаци от бял памук,

със злато сякаш е обляло

листата на вековен бук.

 

Една дъга краси простора,

подпряла Дунава отвъд.

Дъждовни капки без умора

се вливат в хладната му гръд.

 

И сякаш времето е спряло.

И сякаш искам то да спре.

Душата ми е онемяла,

а в мен препускаш ти, сърце!

 

Аз думи нямам от възхита

по тези дъхави поля.

И все я гледам без насита

таз тиха Дунав-равнина.

 

Додето погледът ми стига

изпълнена си с красота!

Задето мога да те видя

на Бога аз благодаря!

 

© Деница Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??