Търсещия (Владимир Владимиров)
43 592
29.05.2012 г., 11:09 ч.

Докато 

  Поезия
678 0 8

                                    "Само синът человечески няма къде да подслони глава."

                                                                                                                Иисус. Библия

 

                                     Потънах в себе си за дълго,

                                     очите си изгубих в мрака.

                                     Пороите не ме подлъгаха,

                                     а сълзите ми онемяхя.

 

                                     И думите не се родиха -

                                     изсъхнаха от светла жажда,

                                     и вятърът полегна тихо

                                     в краката ми осаждени.

 

                                     Проходих, уча се да крача,

                                     напук на всичките години,

                                     напук на гравитацията -

                                     аз знам, че още ще ме има:

 

                                     докато някому съм нужен,

                                     докато дишам още нежност,

                                     ще нося слънцето на юга

                                     и ще осъмвам със надежда.

 

 

© Владимир Владимиров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Магда и Росица! Коментари, като вашите, ме зареждат и ме мотивират пак да пиша. А стихотворението отразява настроението ми след тежка травма, така че думите са употребени почти с прякото си значение. Бъдете!
  • "Проходих, уча се да крача,
    напук на всичките години,
    напук на гравитацията -
    аз знам, че още ще ме има:

    докато някому съм нужен,
    докато дишам още нежност,
    ще нося слънцето на юга
    и ще осъмвам със надежда."

    Голяма Поезия... Покорява с мъдрата си човечност.
    Поздравления!
  • простичко казано...истинска поезия..
    поздравявам те..
  • Здравей,sisidara(Сиси)! Благодаря ти за абсолютно верния прочит на стихотворението ми! Поздрав и на теб!
  • ...докато още дишам нежност...

    А надеждата трябва да ни съпътства, въпреки гравитацията и доживотното ни прохождане!
    Поздрав!
  • Благодаря ви Ани и Силвия, че прочетохте и коментирахте! Поздрави и за вас!
  • Поздрав, Владимир!
  • Докато сме нужни, ще осъмваме с надежда... Простичка истина!
    И хубав стих!
Предложения
: ??:??