Докато
"Само синът человечески няма къде да подслони глава."
Иисус. Библия
Потънах в себе си за дълго,
очите си изгубих в мрака.
Пороите не ме подлъгаха,
а сълзите ми онемяхя.
И думите не се родиха -
изсъхнаха от светла жажда,
и вятърът полегна тихо
в краката ми осаждени.
Проходих, уча се да крача,
напук на всичките години,
напук на гравитацията -
аз знам, че още ще ме има:
докато някому съм нужен,
докато дишам още нежност,
ще нося слънцето на юга
и ще осъмвам със надежда.
© Владимир Владимиров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, Магда и Росица! Коментари, като вашите, ме зареждат и ме мотивират пак да пиша. А стихотворението отразява настроението ми след тежка травма, така че думите са употребени почти с прякото си значение. Бъдете!
-
"Проходих, уча се да крача,
напук на всичките години,
напук на гравитацията -
аз знам, че още ще ме има:
докато някому съм нужен,
докато дишам още нежност,
ще нося слънцето на юга
и ще осъмвам със надежда."
Голяма Поезия... Покорява с мъдрата си човечност.
Поздравления! -
простичко казано...истинска поезия..
поздравявам те.. -
Здравей,sisidara(Сиси)! Благодаря ти за абсолютно верния прочит на стихотворението ми! Поздрав и на теб!
-
...докато още дишам нежност...
А надеждата трябва да ни съпътства, въпреки гравитацията и доживотното ни прохождане!
Поздрав! -
Благодаря ви Ани и Силвия, че прочетохте и коментирахте! Поздрави и за вас!
-
Поздрав, Владимир!
-
Докато сме нужни, ще осъмваме с надежда... Простичка истина!
И хубав стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
