Докато
"Само синът человечески няма къде да подслони глава."
Иисус. Библия
Потънах в себе си за дълго,
очите си изгубих в мрака.
Пороите не ме подлъгаха,
а сълзите ми онемяхя.
И думите не се родиха -
изсъхнаха от светла жажда,
и вятърът полегна тихо
в краката ми осаждени.
Проходих, уча се да крача,
напук на всичките години,
напук на гравитацията -
аз знам, че още ще ме има:
докато някому съм нужен,
докато дишам още нежност,
ще нося слънцето на юга
и ще осъмвам със надежда.
© Владимир Владимиров All rights reserved.
