Докато обичам
1.1K
0
0
Докато лежа под звездния купол на нощта
докато дишам
докато събличам дрехите
на мисълта за теб
докато разхождам пръсти
по забравените очертания
на розовия ти силует
докато отпивам мляко преди да заспя
докато преглъщам белотата на деня
и меките нюанси на сенките по твойта кожа
докато играе криеница споменът със мен
затварям очи и броя до двайсет и три...
докато захарта потъва в твоето кафе
докато лъжицата завихря нежната спирала
докато посрещам слънчевото утро със сок от портокал
докато косите ти се разливат като мед
по снежнобялото одеяло
на моето легло
докато часовникът на китката ти спре
докато нашето време отново изтече
докато броим капките от старата чешма
докато лежим с вплетени тела
докато чувам сърцето ти щом затворя очи
докато дланите ти помнят моите длани
и очите ти в моите се оглеждат
докато палим залеза с въздишки
докато на пролет всеки ден и всяка нощ мирише
докато усмивката заспива с моето лице
докато зарът се върти по ръба
преди да падне обърнат на две
докато светът е за двама а не за един
и докато със сламка от облаците пием дъжда
ще знам че живея само докато обичам и вярвам.
докато дишам
докато събличам дрехите
на мисълта за теб
докато разхождам пръсти
по забравените очертания
на розовия ти силует
докато отпивам мляко преди да заспя
докато преглъщам белотата на деня
и меките нюанси на сенките по твойта кожа
докато играе криеница споменът със мен
затварям очи и броя до двайсет и три...
докато захарта потъва в твоето кафе
докато лъжицата завихря нежната спирала
докато посрещам слънчевото утро със сок от портокал
докато косите ти се разливат като мед
по снежнобялото одеяло
на моето легло
докато часовникът на китката ти спре
докато нашето време отново изтече
докато броим капките от старата чешма
докато лежим с вплетени тела
докато чувам сърцето ти щом затворя очи
докато дланите ти помнят моите длани
и очите ти в моите се оглеждат
докато палим залеза с въздишки
докато на пролет всеки ден и всяка нощ мирише
докато усмивката заспива с моето лице
докато зарът се върти по ръба
преди да падне обърнат на две
докато светът е за двама а не за един
и докато със сламка от облаците пием дъжда
ще знам че живея само докато обичам и вярвам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Серафим Всички права запазени
