16.08.2019 г., 19:38

Докато птиците

423 0 0

ДОКАТО ПТИЦИТЕ

 

Сама съм... сама до безумие...
в този свят... мравуняк тичащ!
В мен е кърваво пълнолуние...
измъчва ме... до миг обричащ!

 

Жадувам с цялата си същност
да те докосна нежно с любовта си!
Да бъда твоето при мен завръщане
благословено от Бога с обичта си!

 

Росата на устните си ще ти дам,
трепета на тръпнещото тяло,
на очите всеизгарящия плам -
от младостта частица долетяла.

 

Надежда съм, но жадна искам,
да съм твоя единствена любов,
сгушен в мен, да се пречистваш,
в очите ми да виждаш благослов,

 

въздухът песен за нас да запее,
цветята уханни за нас да цъфтят,
с лъчите си зора да ни залее,
докато птиците завинаги отлетят...

 

16 08 2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...