Докато съм жива
Не спирам да мечтая и в ранната си есен.
Ще ми звучат до края и музика, и песен.
Не мога да забравя мечтата си младежка.
Ще следвам до безкрая съдбата си човешка!
Не искам да унивам за дните преброени!
Не трябва да приспивам очите уморени!
Не мога да се спирам, не е завършил пътя!
Не искам да умира душата ми безплътна!
Не искам да изстине и любовта гореща!
Ще се превърна в тиня, в тресавище зловещо,
щом спра да се вълнувам, да пея и да плача.
Какво тогаз ще струвам? Какво ли аз ще знача?
Дано горещи чувства докрай да ме люлеят!
Докато спра да чувствам, след туй да ме жалеят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
