1.11.2006 г., 19:14 ч.

ДОКОГА? 

  Поезия
1005 0 5

ДОКОГА?

 

Времето аз нявга надпреварвах,

а то усмихваше се някак иронично,

болката аз бързо отминавах,

а живота ми изглеждаше комично.

 

Леко носех се над стръмните пътеки,

като ястреб зорко следвах аз целта,

гордо демонстрирах своите успехи,

коленичил сякаш бе пред мен света.

 

И ето, че изнизаха се вече 9 лета,

откакто крача аз по таз земя,

откакто времето в мен замря,

и питам календара – докога?

 

Докога ще трае моята присъда?

Докога духът ще бъде прикован в покой?

Кога мъглата ще повдигне сивата завеса?

Кога ще вляза пак с времето в двубой.?!

 

Докога викът затворен ще стои в бутилка?

Докога душата ми ще скита в пустошта?

Докога ще бъде утрото на дъното мътилка?

Докога ще чакам да настъпи в него пролетта?!

 

Искам да почувствам,че отново аз живея,

искам с приятели да плача и се смея.

Застоя да взривя и пътя верен да намеря,

да полетя към него аз копнея.

© Бояна Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??