ДОКОГА?
ДОКОГА?
Времето аз нявга надпреварвах,
а то усмихваше се някак иронично,
болката аз бързо отминавах,
а живота ми изглеждаше комично.
Леко носех се над стръмните пътеки,
като ястреб зорко следвах аз целта,
гордо демонстрирах своите успехи,
коленичил сякаш бе пред мен света.
И ето, че изнизаха се вече 9 лета,
откакто крача аз по таз земя,
откакто времето в мен замря,
и питам календара – докога?
Докога ще трае моята присъда?
Докога духът ще бъде прикован в покой?
Кога мъглата ще повдигне сивата завеса?
Кога ще вляза пак с времето в двубой.?!
Докога викът затворен ще стои в бутилка?
Докога душата ми ще скита в пустошта?
Докога ще бъде утрото на дъното мътилка?
Докога ще чакам да настъпи в него пролетта?!
Искам да почувствам,че отново аз живея,
искам с приятели да плача и се смея.
Застоя да взривя и пътя верен да намеря,
да полетя към него аз копнея.
© Бояна Костова All rights reserved.
Прегръщам те!