1.11.2008 г., 8:52 ч.
Докога?
Докога ще сънувам очите ти
и ще търся утеха в съня,
докога ще запълваш мечтите ми,
докога ще е тъй, докога?
Може би ще си иде с годините
тази обич и както преди
ще се нижат безсмислени дните ми,
може би ще е тъй, може би!
А сега си до мен и ме търсиш,
да запалим с тебе деня!
Нека мой да си... утре е късно,
докосни ме, докосни ме сега!
© Светла Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поздравления, много хубав стих!
-
сътворила си...разкошен стих...вълнуваща емоция...прекрасно е...с обич.
-
Това е вик и трепет, струна опъната до скъсване. Великолепие.
-
Поздравления!
-
Много ми хареса! Поздрав!
-
Прекрасен стих! Не изпускайте момента! Поздрави!
-
"Розата" с годините увяхва,
но сърцето влюбено тупти
и така ще продължава вечно,
докато имаш розови мечти!
Супер е Мелани! 6+ и от мен лична целувка! -
"Сега" е миг от вечността.
Поздрав, Светла! -
Много е красиво и какъв стих!
-
Обичта не си отива... тя топли сърцата!Поздрав,Светла!
-
Браво, Светле, изключително хубав стих!
-
Хах! Благодаря Земеделец! А градинари ...намират се!
-
Светле, докато не увехне розата! А ако има добър градинар е доживотно! Зем.
-
Красиво е! И досегът е нежен! Поздрави!
-
Много Ви благодаря!
-
Ти си още един неоткрит талант, Светле!
Поздрав за текста! -
Запалете го със щастие!
Прекрасен е мига!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
С удоволствие минавам оттук, знаеш го!