Докога?
ДОКОГА?...
Докога ще чакам?
Неволята не дойде!
Докога ще мякам?
Повече няма накъде!
Нямаше второ пришествие
на Спасителя Христос,
ни катастрофално произшествие
и остана си открит восточният въпрос.
Ето не дойде и комунизмът
в уреченото време,
виждам, че и глобализмът
на буксир не ще ни вземе…
Никаква следа от Мохамед,
май че скаран е с Аллах!
Кой ще се събуди по-напред?
Това така и не разбрах!
Буда сладко е заспал
в небесните селения,
в райско кътче се скатал
след последните увеселения.
Няма вече и братушки,
дядо Иван май че се спомина,
а след пустинните бури и вихрушки
западът от грип настина.
Властта се въргаля по паветата,
държавността е в канавката,
разпасана команда са момчетата,
задигнаха и на попа килимявката!
Никой не удържа
държавното родео,
коня да оседлае не успя
даже професорът Ромео…
Всички лумпени се изредиха
бика да хванат за рогата,
но само хазната издоиха,
а младите си гласуваха с краката…
Кой ще успее да издуха
тази пасмина притворна?
Държавата е в разруха
и няма рецепта чудотворна!
Искам аз да събера дружина
от сърцати и човечни хора –
по магистрален път ще мина,
докъдето вижда взорът…
Без специални церемонии
битието ще стане справедливо,
ще разрушим робските колонии,
за да живеем честито и щастливо!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени
