Докоснаха се погледите ни...
Докоснаха се погледите ни,
светкавица проблесна
и падна мълния.
Тя порази сърцата ни.
На мънички парченца се разпръснаха,
като метеорита два се сблъскаха,
и в полета си, изгоряха.
Като два ангела се реехме
високо над греховното,
погалихме душите си,
от любовта отпихме,
един във друг със тебе пак живеехме
и като Феникс след смъртта си се родихме.
ЗА ДА НИ БЪДЕ!!!
За да докоснеме безплътното,
да пием от живота с пълни чаши,
мечтите си със теб заедно да сбъднеме
и всички пътища към Рая да са наши.
светкавица проблесна
и падна мълния.
Тя порази сърцата ни.
На мънички парченца се разпръснаха,
като метеорита два се сблъскаха,
и в полета си, изгоряха.
Като два ангела се реехме
високо над греховното,
погалихме душите си,
от любовта отпихме,
един във друг със тебе пак живеехме
и като Феникс след смъртта си се родихме.
ЗА ДА НИ БЪДЕ!!!
За да докоснеме безплътното,
да пием от живота с пълни чаши,
мечтите си със теб заедно да сбъднеме
и всички пътища към Рая да са наши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яница Ботева Всички права запазени
