Докосни
Затвори зелените очи,
виж едно момиче под звездите
тайнствено, с разпуснати коси,
бавно се отпуска и полита...
Аз съм - силует познат,
дрехите ми свличат се в нозете,
забрави за всичко и ела,
погали ме, аз съм ти в ръцете...
Този свят е нереален,
забрави за страх или вина,
кожата ми трепетно ухае
на любов и красота...
Докосни ме, устните изгарят,
хапеш ги... О, да... ти знаеш как,
името ти шепнейки повтарям,
не, не спирай... искам още... пак...
В мен си, бавно ме изпиваш,
тялото ми с устните си галиш,
дааа... целуваш и гърдите,
страст безумна, ненаситна палиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
