24.01.2007 г., 17:16

Докосни... повикай... наречи...

1K 0 12

Докосни... повикай... наречи...


Способна съм на всякакви промени:

 

Да бъда вещица, вълшебница, любима,

И Пепеляшка, и принцеса, че и жаба,

И Василиса, Клеопатра, Жана д Арк...

 

И разпознавам те под всякакви обличия:

 

Дали си Александър и Хайям, и Одисей,

Иванушка ли, принц или злодей,

Пинокио и Цезар, и Спартак...

 

Във нас е всичко:

 

Приказка и битка, плач, любов,

И жертва, мощ, и философия...

 

Ти докосни ме!... И повикай!... Наречи!...

 

Без празнословия и без игри,

Без гняв и без притворство...

 

Ти светлина бъди!...

 

И в съзерцанието свое...

И в тъжно богоборство...

 

Но докрай...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дивна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...