24 янв. 2007 г., 17:16

Докосни... повикай... наречи...

1K 0 12

Докосни... повикай... наречи...


Способна съм на всякакви промени:

 

Да бъда вещица, вълшебница, любима,

И Пепеляшка, и принцеса, че и жаба,

И Василиса, Клеопатра, Жана д Арк...

 

И разпознавам те под всякакви обличия:

 

Дали си Александър и Хайям, и Одисей,

Иванушка ли, принц или злодей,

Пинокио и Цезар, и Спартак...

 

Във нас е всичко:

 

Приказка и битка, плач, любов,

И жертва, мощ, и философия...

 

Ти докосни ме!... И повикай!... Наречи!...

 

Без празнословия и без игри,

Без гняв и без притворство...

 

Ти светлина бъди!...

 

И в съзерцанието свое...

И в тъжно богоборство...

 

Но докрай...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дивна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....