10.01.2007 г., 22:24

Докосване

867 0 7

 

 

 

 

Свива се душата от вълнение,

от сладост чак изтръпва ми езика,

пристигаш като боже изцеление,

и зрънцето на любовта ти в мен пониква,

и пориви ръзпръсват се из въздуха,

във ореол от приказно сияние,

потъвам в сладоста от сблъсъка,

на устните в минута на мълчание,

100 пеперуди-нежност по клепачите,

потрепват със крила от щастие,

и тръпки влюбени полазват ме,

с на пръстите ти нежното участие,

обагрят ми лицето ярките ти чувства,

със цвят на обич - есенни листа,

а устните ти финно и изкусно,

по бузите ми изрисуват любовта,

и пламнал като горско минзухарче,

потъвам с удоволствието в твоите очи,

и шепна тихо - влюбено канарче,

и женско обаяние от теб струи,

и сякаш мъжкото във мене секва,

разнежвам се във твоите ръце,

понасям се, щастлив, олекнал,

с крилата на разтупано сърце,

а този полет е така прекрасен,

че цял живот със теб летял го бих,

и небосвода обещава да е вечно син и ясен,

щом голямата любов  във теб открих.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...