20.05.2008 г., 6:26 ч.
Докосване
Докосване
Дъждец ромони, рони сълзи липата.
Ветрец шумоли и си спомня дъгата.
Разноцветен килим от пъстри листа
постила старателно днес есента.
Слънце с усмивка стопли душата ми,
свенливо те гледам, докосвам ръката ти,
свеждам поглед, сърцето ми бие до пръсване...
мене ли гледаш и мене ли търсиш?
В очите ти плахо сега се оглеждам,
топлина ме докосна и тиха надежда.
Езерца са очите ти. С обич са пълни,
с усмивка ...
А мен ме е страх от потъване.
Дъждец ромони, рони сълзи липата.
Ветрец шумоли и си спомня дъгата.
Разноцветен килим от пъстри листа
постила старателно днес есента.
Слънце с усмивка стопли душата ми,
свенливо те гледам, докосвам ръката ти,
свеждам поглед, сърцето ми бие до пръсване...
мене ли гледаш и мене ли търсиш?
В очите ти плахо сега се оглеждам,
топлина ме докосна и тиха надежда.
Езерца са очите ти. С обич са пълни,
с усмивка ...
А мен ме е страх от потъване.
© Емилия Миланова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
не се страхувай от потъване-това е най-хувавата част
-
Красиво докосване!
-
Интересен финал...Поздрави!
-
Да , поизгладила си го.
Аз си го харесвам де -
Хубав стих, Еми, но защо се страхуваш да обичаш!? Поздрави.
-
koq_sam (Не помня ), поизгладих го Май има още какво да пипна
-
"а мен ме е страх от потъване..."
Защо?
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
