Докосване
Докосване
Дъждец ромони, рони сълзи липата.
Ветрец шумоли и си спомня дъгата.
Разноцветен килим от пъстри листа
постила старателно днес есента.
Слънце с усмивка стопли душата ми,
свенливо те гледам, докосвам ръката ти,
свеждам поглед, сърцето ми бие до пръсване...
мене ли гледаш и мене ли търсиш?
В очите ти плахо сега се оглеждам,
топлина ме докосна и тиха надежда.
Езерца са очите ти. С обич са пълни,
с усмивка ...
А мен ме е страх от потъване.
Дъждец ромони, рони сълзи липата.
Ветрец шумоли и си спомня дъгата.
Разноцветен килим от пъстри листа
постила старателно днес есента.
Слънце с усмивка стопли душата ми,
свенливо те гледам, докосвам ръката ти,
свеждам поглед, сърцето ми бие до пръсване...
мене ли гледаш и мене ли търсиш?
В очите ти плахо сега се оглеждам,
топлина ме докосна и тиха надежда.
Езерца са очите ти. С обич са пълни,
с усмивка ...
А мен ме е страх от потъване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Миланова Всички права запазени
Аз си го харесвам де