Докосване
Докосване
Дай ръка, мила, поспри се и
нека погледна чертите й.
Тъжни очи имаш, хубава,
с мокри ресни от сълзите ти,
скрий ги от мен, потреперваща,
само ръката в ръцете ми
нека усетя отпусната...
Равни и слабо насечени,
твоите пътища много са,
дарбите пръскаш зад себе си,
леко, трошливо - сърцето ти,
как ли със него живееш, ти -
дето на струна приличаш, а
ситни чертици, преплетени,
свалят в дланта ти звездиците.
Ето и знаци разлистени
още от никой нечетени...
Дай ръка, мила, поспри се и
нека погледна чертите й.
Тъжни очи имаш, хубава,
с мокри ресни от сълзите ти,
скрий ги от мен, потреперваща,
само ръката в ръцете ми
нека усетя отпусната...
Равни и слабо насечени,
твоите пътища много са,
дарбите пръскаш зад себе си,
леко, трошливо - сърцето ти,
как ли със него живееш, ти -
дето на струна приличаш, а
ситни чертици, преплетени,
свалят в дланта ти звездиците.
Ето и знаци разлистени
още от никой нечетени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доли Всички права запазени
