ДОКОСВАНЕ
Докоснах те, любов, и как опарих се, о как,
аз пих от извора горещ, пих пак
и твоя ореол аз взех, целунах
и мъртва любовта, във жива я превърнах!
Ти долетя тъй дълго чакана,
ти, светъл лъч в тъмното, дочакан
и звездни мигове само за мен,
изпитах под дъжда студен.
Аз знам, че няма да се върнеш,
превръщаш всичко в буца лед.
Но остави искрица пламък да гори,
знай, той напразно няма да блести!
аз пих от извора горещ, пих пак
и твоя ореол аз взех, целунах
и мъртва любовта, във жива я превърнах!
Ти долетя тъй дълго чакана,
ти, светъл лъч в тъмното, дочакан
и звездни мигове само за мен,
изпитах под дъжда студен.
Аз знам, че няма да се върнеш,
превръщаш всичко в буца лед.
Но остави искрица пламък да гори,
знай, той напразно няма да блести!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
